На 29 март 2023 г. се проведе първият от поредицата четири уебинар за трансфер на знания, които се организират от Националното сдружение на общините в Република България по проекта INNOAIR - Иновативен обществен транспорт отговарящ на търсенето на потребителите за по чист въздух в градска среда.

INNOAIR тества идея, нереализирана досега в Европа – въвеждане на транспортни услуги и пилотни решения в два квартала на София, които следва да осигурят на гражданите алтернативи за пътуване, да намалят автомобилния трафик и да подобрят качеството на въздуха.

Първото събитие бе посветено на въвеждането и проектиране на зони с ниски емисии и зелени коридори, различните източници на замърсяването на въздуха и ефектът от промените в транспортните схеми.

В рамките на откриването на събитието Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София (АРС) подчерта, че уебинарите имат за цел споделяне на постигнатото по проекта, но и проверка за интереса към тези решения и като цяло подкрепа за развитието им и в други градове. В тази връзка тя насърчи участниците да се запознаят с новата програма Европейски градски инициатива EUI

Г-жа Ломева посочи, че това е първият български проект по програмата, а процесът до възникването на Иноеър е плод на сериозни усилия – формулиране на иновативна идея, която не е прилагана на друго място, идентифициране на конкретната потребност на Столицата, която ще бъде адресирана с иновацията, формулиране на конкретни решения за съответния градски проблем и не на последно място, мотивиране на общината за участие в проекта.

Тя представи накратко четирите основни сфери, в които се въвеждат иновативни решения, а именно: 1) Зелен обществен транспорт при поискване; 2) Модел за такса задръстване; 3) Геопространствени градски зони с ниски емисии и 4) Зелени коридори за активен транспорт.

Г-жа Ломева посочи зеления обществен транспорт като основен приоритет на проекта и допълни, че „за първи път местна власт въвежда тази иновация“. От проучения опит подобна услуга се предлага ограничено само от частни компании. Тя обърна внимание, че подобни иновации изискват и промени в нормативната уредба, което е допълнително предизвикателство в изпълнението на проекта.

Сред другите акценти в представянето на директора на АРС бе ролята на гражданите и тяхното привличане за изпълнението на подобни инициативи, като тя подчерта, че ключово за успеха е гражданите „да станат автори и посланици на тези идеи“. Тя информира за различните интересни решения, представени и реализирани чрез публичните и информационни дни по проекта, граждански състезания, хакатони и партньорства. В това число: платформа за паркиране в София, камери за броене на велосипеди, дизайна на електробусите, приложението за мобилни телефони Sofia Coin и много други.

По темата за зоните с ниски емисии, Димитър Петров, директор на дирекция "Управление и анализ на трафика" в Столична община представи извървяния път до създаването им, както и как проектът Иноеър е подкрепил въвеждането им.

„Иноеър ни даде инструментите и мотивите да убедим обществеността и политиците, че една такава зона е полезна за града и необходима“, подчерта той.

Г-н Петров посочи, че при оценката на качеството на атмосферния въздух следва да се имат предвид и редица негативни фактори независещи от общинската администрация, сред които особеностите на географското положение на Столицата за задържането на вредни емисии. Той посочи и сериозната урбанизация на територията, голямата концентрация на живущи, както и броят на регистрирани автомобили – 800 000 лични автомобила.

Всичко това е било и предпоставка за търсене на решения за по-голямото замърсяване в града, в това число разработването на идеята и стратегията за въвеждането на нискоемисионната зона (НЕЗ). Голяма помощ в този процес е имала разработената по проекта Иноеър Бяла книга, която отразява всички аспекти на въпроса за територията на Столична община, в това число различните варианти, локации и времеви периоди за въвеждането на НЕЗ. За изработването на сценариите са използвани статистически данни, но и математическо моделиране на данните за трафика от монтираните камери, а те са обработени чрез софтуер, за да се уточни и разпределението на емисиите.

„Така че имаме доста точна прогноза какво очакваме от въвеждането на НЕЗ в двете зони“, каза г-н Петров. Той допълни, че с приетата от Столичния общински съвет Наредба се обособяват две зони с ограничения за автомобили от категория 1, като в малкия ринг ограничението стартират от 1 декември 2023 г. и важи само за зимните месеци.

„Целта е с минимален дискомфорт за водачите и минимално влияние върху ежедневието на хората да се постигне максимален ефект“, посочи той и подчерта, че са предвидени редица мерки за намаляване на негативните ефекти за живущите в района на НЕЗ, както и за хората в неравностойно положение. Г-н Петров разказа също и за техническото решение за въвеждане на нискоемисионните зони.

По темата за зелени коридори и тяхната роля за подобряване качеството на въздуха и мобилността в града говори г-н Методи Аврамов, директор на дирекция „Стратегии, иновации и международни проект“ в Центъра за градска мобилност.

Въвеждайки темата за зелените коридори, той сподели с участниците информация относно разпределението на пътуванията в Столицата по вид транспорт - 39,70% обществен транспорт и 39,20% с автомобилен транспорт. Г-н Аврамов подчерта, че „една от основните цели на Плана за устойчива градска мобилност е през 2035 г. автомобилният транспорт да е в размер на само 20% от всички пътувания“ и допълни, че проектът Иноеър, обновяването на подвижния състав, инвестиции в обществения транспорт и в инфраструктурата са насочени към тази цел и намаляване замърсяване на въздуха, задръстванията и шума.

Г-н Аврамов посочи, че зелените коридори са естествено надграждане на основното иновативно решение по проекта Иноеър, а именно обществен транспорт при поискване, в комбинация с НЕЗ. „Транспортът при поискване ще осигурява възможност на желаещите да ползват електрически автобус, с който да могат да се придвижат до основна трансферна точка на обществения транспорт“, каза г-н Аврамов и посочи че в своята основа този вид придвижване трябва да започне и да завърши пътуването с електрически транспорт. „Зелените коридори, които обвързват всички видове електрически транспорт са естественото продължение на транспорта по заявка и като много иновативна мярка, ще бъдат надграждани“.

Той демонстрира дигиталната карта на зелените коридори https://livemap.sofiatraffic.bg/ която в реално време показва движението на обществения транспорт.

Първият уебинар по проекта Иноеър завърши с представянето на проф. д-р Димитър Атанасов от Националния институт по метеорология и хидрология. Той сподели с участниците различните източници на замърсяване в София и зависимостите, които са установили, както и ефектът от намаляването на трафика в различните сценарии за подобряване качеството на въздуха.

Проф. Атанасов посочи, че от основните източници на замърсяване най-съществено е това, причинено от трафика и добави, че все пак следва да се има предвид и т.нар. „фоново замърсяване“, което се причинява от източници извън територията на общината, включително прах от пустинята Сахара.

Той се спря на процеса по планиране на НЕЗ и използването на прогнозните сценарии за ефекта върху качеството на атмосферния въздух при въвеждането на ограниченията, като посочи че, данните са от съществено значение за информирания избор и постигане на максимален ефект.

Проф. Атанасов посочи, че „Преди се стигне до оценка на ефекта на зоните на ниски емисии е необходимо да се направи още едно деление, освен по произход на емисиите, по това дали те са променими или непроменими“. Към непроменимите емисии спадат фоновите концентрации, емисиите от битовия сектор и емисиите от промишлеността. Променими са емисиите от трафика в НЕЗ, които могат да се изменят при въвеждане на определени ограничения.

Сред изводите от проведените анализи може да се посочи, че дори при строги ограничения и намаляване на трафика в НЕЗ с 50%, зоните със средногодишни концентрации от фини прахови частици, преминаващи нормата от 40 микро грама на кубичен метър може да съществуват, като причината е фоновото замърсяване.

Проф. Атанасов посочи и възможни решения, както и следващите стъпки, включително предложената в изготвения от НИМХ доклад методика, по която това може да бъде правено.