Участниците се запознаха с основните фактори, играещи роля при разпространението на замърсители в атмосферата, научиха защо са ни необходими числени модели за изучаването и прогнозирането им, както и какви видове модели се използват у нас и по света и кои са главните им компоненти.
 
Интересно за включилите се бе, че битовото отопление, трафикът и промишлените предприятия в града и около него са основните групи източници на емисии на замърсители в градските райони. Те разбраха повече за особеностите в разпространението на замърсители в застроена среда и с какво те се отличават от разпространението над равнинна територия, както и защо някои модели работят в реално време, а други се „задействат“ в определени срокове или за специфични задачи.

Беше обсъдена и темата за химическото време – какво представлява, как и за какви срокове напред се прогнозира. Информация за последното може да ce намери на интернет страницата на НИМХ на следните линкове: http://info.meteo.bg/cw2.1/ за райони Европа, Балкански полуостров и България, и http://info.meteo.bg/cw2.2/ за България, София-област и София град. Освен това, участниците се запознаха с разработената от и поддържана от НИМХ система за следене разпространението на радиоактивен облак от авария в някоя от 36-те ядрени централи в цяла Европа http://info.meteo.bg/BERS/.

Бе разяснено и какво е система за „управление“ на качеството на атмосферния въздух (КАВ), как действа и какво ни дава такава система, както и какви са сходствата и разликите между системата за „управление“ и програмата за подобряване на КАВ.

Участниците разбраха на какъв принцип е изградена системата за прогноза на замърсяване с фини прахови частици за Столична Община, както и какви статистически подходи и методи са използвани при реализацията ѝ.

Тема на разговор беше също влиянието на сградите и други наземни съоръжения върху разпространението на замърсители и защо едни и същи модели за дифузия на замърсители не могат да се прилагат директно за градска среда и за по-големи райони.

Заинтересованите получиха информация за това какви са ползите от авангардните модели и тяхното приложение при моделиране на замърсяването в градска среда, както и как се тестват и интерпретират резултатите от подобни модели.

За финал, участниците научиха кои са оперативните модели на Европейски и световни центрове с информация за замърсяването на въздуха и получиха информация къде могат да разгледат визуализация на различни параметри и данни.

Ако гореспоменатите теми представляват интерес за вас, но не сте успели да се включите в събитието, имате възможност да разгледате всички представени презентации тук:

     - АВАНГАРДНИ МОДЕЛИ С ОТЧИТАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ГРАДСКАТА СРЕДА, Антон Петров, НИМХ

     - СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ (КАВ) В ГРАД ПЛОВДИВ, Димитър Атанасов, Национален институт по метеорология и хидрология 

     - МОДЕЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРНО ЗАМЪРСЯВАНЕ В ГРАДСКА СРЕДА, Димитър Атанасов, Национален институт по метеорология и хидрология

     - БЪЛГАРСКА СИСТЕМА ЗА ПРОГНОЗА НА ХИМИЧЕСКОТО ВРЕМЕ, Димитър Сираков, НИМХ

     - МОДЕЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ, Димитър Сираков, НИМХ

     - ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИ § СВЕТОВНИ ЦЕНТРОВЕ ЗА КАВ, доц. д-р Емилия Георгиева, НИМХ

     - СИСТЕМА ЗА РАННО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ ЗА РАЙОНА НА СОФИЯ

Замърсяването на въздуха е комплексен и сложен проблем изискващ задълбочени и многостранни изследвания, както и съвместните усилия на различни групи експерти, политици, бизнесмени и обикновени хора. Необходими са подходящи мерки и политики за справяне с проблемите с качеството на въздуха в градовете, както и участието на гражданите във всички нива на процеса. В тази връзка екипът на ИНОЕЪР ангажира всички заинтересовани страни във взимането на решения за справяне с проблема и прилага необходимите мерки за постигане на измерими резултати.